Зайчар (Zaječar-grad)
За̀йчар (Зајечар) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България.
Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.
За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на ХVІІІ век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одрински мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829). През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.
По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души. Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.
Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.
За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на ХVІІІ век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одрински мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829). През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.
По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души. Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.
Карта - Зайчар (Zaječar-grad)
Карта
Страна - Сърбия
Национално знаме на Сърбия |
Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
RSD | Сръбски динар (Serbian dinar) | дин or din. | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BS | Бошняшки език (Bosnian language) |
SR | Сръбски език (Serbian language) |
HU | Унгарски език (Hungarian language) |